The following essay describes the distinguishing features of Frank Herbert’s style and what makes it so influential and special to the world of science fiction. We approach analytic psychology and the mysticism of Persia, India and the Arab world as his major influences for his magnum opus Dune and its sequels. We also mention modern-day authors which were influenced by his works.

Франк Хърбърт е влиятелен американски фантаст, носител на престижните награди за научна фантастика Хюго и Небюла. Той се откроява от останалите писатели на научна фантастика, заради цикличността на повествованието му и влиянията си, които варират от етнология до психология и мистика. Стилът на “Дюн” поредицата може да се определи по няколко начина – мека научна фантастика (soft sci fi), екологична фантастика (първата по рода си) и спейс опера (space opera). Ще обясня по-нататък причината за всяко едно от тези дадени на сагата определения.

 Повествованието в книгите на Франк Хърбърт няма начало и край. Както в “Дюн”, така и в “Кошерът на Хелстрьом” и други негови романи първоначалните събития имат значителна предистория, която обхваща времетраене от порядъка на векове или хилядолетия (200 години при “Кошерът” и хилядолетия при “Дюн”) и предопределя понататъшното развитие на действието. Както и всяка част на “Дюн”, така и самият Кошер завършват с отворен край. Франк Хърбърт се е справил блестящо с това да прекара през подходящите метаморфози героите и фракциите през интервала от време между отделните части на сагата му. Тези обрати в повествованието правят интригуваща всяка следваща част. Например някои персонажи могат в една част да са императори на галактиката, а в следващата – отшелници в пустинята, поради независещи от тях обстоятелства. Дадени фракции след като са държали абсолютен монопол над дадена суровина е възможно да бъдат заличени напълно по-нататък в повествованието и т.н.