Силата на ума и човешкото его
Бих желал да продължа със споделянето на мъдростта и духовните уроци, преподавани ми от мой добър приятел. В тази статия бих желал да насоча вниманието ви към силата на човешката мисъл и истинската роля и функции на човешкото его (в контраст с начина, по който в наше време сме кондиционирани то да бъде използвано срещу нас и нашата духовна същност).
В наши дни пазара е наводнен от книги за самопомощ и практическа психология, които ни учат относно силата на нашия ум. Не знам дали има някакъв скрит план зад следното, но повечето от тези книги се концентрират над темата за подсъзнателния ум и фокусират вниманието на читателя главно върху подсъзнателната част от човешката психология. Съзнателно или не ролята и важността на съзнателната част остава на заден план в подобни книги.
Звукът съществува в третото, материално измерение, мислите се манифестират и се превръщат в реалност чрез него. Мислите и техния произход са същинска мистерия за учените. Tе се спускат към нас от четвъртото измерение на нашата реалност. Говора е нещо характерно за нашия триизмерен свят.
"Езикът", който нашия подсъзнателен ум говори е този на символът и изображенията, логиката на говора е по-характерна за лявата страна на мозъка и логиката на третото измерение.
Имаме нужда да изживеем и двете в тази триизмерна реалност, за да се учим и развиваме духовно и изживеем различни ситуации от различни гледни точки и възможни ситуации.
Бих желал да подчертая същинската роля на човешкото его. В епохата, в която живеем неговата роля често бива изкривявана. Ние сме кондиционирани от обществото и масовата медия да използваме егото си срещу нас самите, само да постигаме материални цели. Ролята на нашето его е да се активизира когато е нужно да се предпазим, да сигнализира психиката когато опасност за нашето оцеляване наближава и кога да използваме скрития си потенциал, за да избягаме опасност, която наближава. Обществата, в които живеем ни карат да вярваме, че постоянно има врагове от които е нужно да се отбраняваме вместо да използваме тази психична енергия да се учим и да създаваме.
Масовата култура, която ни бомбардира в наши дни набляга на ролята на егото като най-важна в поведението на индивида. Демоничната култура, в която живеем ни кара да бъркаме нашето истинско аз с нашата персона. Ние сме карани да идентифицираме себе си с нашето име, професия, призвание, външен вид. Тези аспекти имат важна роля и ние можем да ги използваме в нашето духовно пътешествие, но човешката личност не започва и не завършва с тях.
Някои хора, които са толкова обсебени от телесната си смъртна обвивка са толкова объркани при настъпването на смъртта им, че избират да останат в четвърто измерение, за да се преродят скоро отново в трето.
Говора енкапсулира и обгръща нашите мисли във формата на звуци и думи. Ние имаме както материален, така и духовен мозък. Ние се доближаваме по-близо до нашите висши азове когато спрем да използваме материалния мозък и сме в абсолютна тишина без звук или говор. Затова медитацията се постига в абсолютна тишина.
Има разлика между интелекта, който произлиза от нашия материален мозък и мъдростта/съзнанието, които еманират от нашия духовен. Ние можем да се окажем в капана на егото, ако се привържем твърде много към първото. Нашата модерна култура се опитва да ни манипулира да не опознаем и използваме второто. Материалния мозък е просто инструмент, истинските хора от човешкия род е редно да си спомнят това.