Вселенски закони и карма

PeaceFlower

Вселенски закони и карма

Размисли за невидимите взаимовръзки на живота

Бих желал да отворя темата с цитат на човек, който се подвизава в Интернет средите с никнейм drahshta.

Декалогът (10-те божи заповеди) на Моисей са начин да се сведе до равнището на една КОНКРЕТНО мислеща общност АБСТРАКТНАТА идея за причинно-следствените взаимодействия. Декалогът е опростен и конкретен начин да се формулира тази идея, която в будизма се нарича "карма" - всичко, което правим има определени далечни последствия, включително върху нас самите, и в дългосрочен план е по-разумно да се въздържаме от определени действия, за да не се сблъскаме с техните последици, които оценяваме като "неприятни". 

"Външната реалност" и в частност нашия жизнен път е отражение на "вътрешната реалност" - нашият характер. Това, което наричаме "съдба" или "карма" не е нищо друго освен отражение на нашия характер и представлява поредица от шансове за себепознание. Бедността, болестите, старостта и самата смърт са  "покана" - макар и група и настоятелна - да потърсим скритите си ресурси, да открием Съвършенният Човек, който живее в нас.

Понятията за "закон" или "карма" са идентични като смисъл - "законът" е цената, която плащаме, за да бъдем част от растително-животинският свят. Ако ти харесва да си пасивен, ако ти харесва да си ОБЕКТ, а не СУБЕКТ, да си консуматор, а не ТВОРЕЦ, ако предпочиташ СМЪРТТА пред ЖИВОТА - добре, това си е твое право. Но да си "част от пейзажа" също си има своята цена и тази цена се нарича болка. 

От момента, в който човек промени гледната си точка и започне да вижда живота като поредица от възможности, които избира да реализира или не, а не като поредица от събития, които му се стоварват върху главата. От момента, в който човек поиска да бъде творец на собствения си живот, на собствения си жизнен път и спре да стоварва отговорността за собственото си щастие върху Бог, съдбата, кармата, правителството, майка си, баща си, жена си и който се сети, понятието за "карма" или "закон" става безпредметно. Затворът е затвор докато мислим за него като за затвор. Ако спрем да се чувстваме нещастни от ограниченията, с които се сблъскваме, стените на затвора се разтварят от самосебе си, защото ние сме истински а те не са - същетсвуват само докато вярваме в тяхната сила. 

"Законът" е начин да се даде обратна връзка между човек и Реалността - и ако човек потърси самичък връзката с Реалността, той няма нужда от закон, защото самият се превръща в Закон. 

Това е смисълът на думите "не дойдох да наруша закона, дойдох да го изпълня".

PeaceFlower

Ще публикувам още една публикация на този потребител от форума psihologia.net:

Май се налага да обясня малко какво е "нирвана". 

От една страна - това е изживяване при пълна сензорна депривация от страна на човек, постигнал пълно сливане на съзнанието и подсъзнанието. Изживяването на "Себе Си" като абсолютната реалност. В различните школи това изживяване се нарича различно - нирвана, самадхи, нирвакалпа-самадхи. Или "истинска медитация". 

От друга страна - "нирвана" това е степен на интеграция на личността - по-точно степента на пълна интеграция на личността, на пълно сливане на съзнанието и подсъзнанието. В различните школи това се нарича с различни имена - Свръхсъзнание, Просветление, Влюбване, Агапе, Фана, "смърт преди смъртта", "второ раждане" или просто - Състояние. Човек е открил Себе Си - такъв какъвто е в действителност, а не такъв какъвто си е фантазирал, че е. От моя гледна точка - именно това второ съдържание на понятието "нирвана" е много по-съществено, защото в Необходимото състояние човек постига реалните си възможности и способност за обективно възприятие на Реалността в нейният цялостен вид. Човек става съвършенно способен да се учи и да обича. 

Та именно от позицията на това значение на "нирвана" понятията "алтруизъм" и "егоизъм" губят своят смисъл и стават равнозначни - защото човек постигнал Реалността не се разграничава от цялостният ред на нещата - чуждата болка става твоя болка, чуждото щастие става твое щастие. В "необходимото състояни" границата между "аз" и "другите" е толкова размита, че не си в състояние да нараниш друг човек, без самият ти незабавно да изпиташ съответната болка. Действайки в името на общото благо, човек неизбежно помага и на самият себе си.

Kar

Та именно от позицията на това значение на "нирвана" понятията "алтруизъм" и "егоизъм" губят своят смисъл и стават равнозначни - защото човек постигнал Реалността не се разграничава от цялостният ред на нещата - чуждата болка става твоя болка, чуждото щастие става твое щастие.

Има една думичка за това - ЕМПАТИЯ... :)